БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО ДЕЛО В ЮГОЗАПАДНА МАКЕДОНИЯ (1941 – 1944 Г.)

Проф. Добрин Мичев

Българското национално дело в Югозападна Македония (1941-1944 г.) е неразривно свързано с многолетните борби на македонските българи за своето освобождение и обединение със свободното отечество България. Макар след разгрома на Гърция през април 1941 г. от германските и италианските армии да останаха под властта на гръцката куизлингова администрация, те не престанаха нито за момент да се изявяват като българи, да се борят за българска просвета и култура, за свои църкви и богослужение. Българите в Солун и Солунско, в Костурско, Леринско, Воденско, Ениджевардарско, Гюмендженско и др. създадоха български клубове, които поддържаха висок техния национален дух, свои българо-македонски комитети и въоръжена охрана, участваха масово в доброволческите дружини на ВМРО, бранейки своите села от набезите на гръцките андартски националистически банди, както и от отрядите на ЕАМ ("Етникос апоелевтеротико метопо" – Гръцки националноосвободителен фронт) и ЕЛАС ("Етникос лаикос апоелевтеротикос стратос – Гръцка народноосвободителна армия). В голям брой селища, въпреки противодействието на гръцката администрация, на германските и на италианските окупационни власти, македонските българи създадоха своя административна власт и свои училища, възстановиха българското богослужение в църквите, очаквайки националното обединение.

Проблемите свързани с българското национално дело в Югозападна Македония в годините на Втората световна война заемат определено място при изясняване на етническата принадлежност към българската нация на славянското население в тази област, както и в борбата му за завършване на националното освобождение и за национално обединение. За съжаление по конюиктурни съображения те са стояли до голяма степен настрана от вниманието на българската историография. За първи път в своя доклад българското население в Югозападна Македоиия и формите на проявление на националното му самочувствие (1941 – 1944 г.) Г. Даскалов обръща внимание върху тежкото положение на македонските българи и тяхната въоръжена самозащита. Тези проблеми са засегнати частично и в неговата монография "Българите в Егеиска Македония. Мит и реалност." (София, 1996). В тези изследвания той обаче обръща виимание главно върху българския етнически характер на населението и на някои форми на неговата самозащита, без претенциите за по-голяма изчерпателност. В тях той не оценява достатъчно ролята на ВМРО както за поддържаието на българския национален дух у населението, така и за организирането на неговата въоръжена съпротива срещу гърцизма. Позовавайки се на неверните данни на скопския изследовател Хр. Андоновски той твърди, че след създаването на отрядите на ЕЛАС значителна част от доброволците в дружините на ВМРО и на "Охраната" се присъединяват към тях, а останалите захвърлят оръжието. От неговото внимание до голяма степен е отбягнала дейността на българската държава за защита и за подпомагане на българското население, за да устои то на жестокия гръцки терор и пр.

В своето изследване "Българските доброволчески дружини в Костурско, Леринско и Воденско" през 1994 г. авторът на настоящата статия направи опит да осветли, въз основа на архивни и други материали, създаването и дейността на четите на ВМРО в Югозападна Македония, тяхната организация, задачи и трагична съдба, високопатриотичното им дело за опазване на българщината от въоръжената гръцка пропаганда.

Скопската историография, доколкото разглежда положението на българското население и неговите борби против гръцкия терор и насилия, изхожда изцяло от погрешни македонистки позиции. Тя скрива българския етнически характер на славянското население в Югозападна Македония, изопачава характера на неговите организации и борби, представя българското национално дело като "българска пропаганда", като "фашистки контрачети", обърква "охраната" с четите на ВМРО, съзнателно омаловажава тяхната дейност и броя на доброволците, квалифицира дейците на бългерското национално дело като "емисари" на българската държава, които използвали тежкото положение на населението, за да го "българизират" и други нелепости.

Гръцката историография докосвайки се до тази проблематика изхожда от нациоиалистическите и шовинистични позиции на гръцката буржоазия. Тя грубо фалшифицира българския етнически характер на славянското население в Югозападна Македония, представя българското национално дело като опит за денационализация на славофоните, а неговите организации и дейци в твърде изопачена светлина.

В настоящата статия авторът си поставя за задача по-цялостно и обхватно да изясни характера и организациите на българското национално дело в Югозападна Македония, неговата самоинициатива, ролята на ВМРО и на българската държава, формите на изява на българския нацианален дух, стремежа на македонските българи да отхвърлят гръцкия национален гнет и да се обединят със свободна Българня, техния голям патриотизъм, ролята на офицерите за свръзка при германските и италианските окупационни власти, гръцкия терор върху македонските българи и др. Така ще се разкрие още една светла страница от национвлноосвободителните борби на македонските българи, големият трагизъм и патриотизъм на хиляди знайни и незнайни деици, обрекли се в името на националното освобождение и обединение. Темата за българското национално дело в Югозападна Македония има не само научно- познавателен, но и съвременно политико- възпитателно значение. Борбите на македонските българи в този исконен български край трябва да се знаят и помнят от поколенията, защото те са част от нашето народностно достояние и завещание, което никога не бива да забравяме. За да осветли по-пълно и достоверно тази сложна проблематика, авторът използва документалното богатство, съхранявано в архива на Министерството на вътрешните работи (АМВР), архива на Министерството на външните работи (АМВнР), Централния държавен архив (ЦДА), Централния военен архив (ЦВА) – В. Търново и др., заради което им изказва своята гореща благодарност, както и спомените на дейци пряко ангажирани с българското национално дело в този български край, излязлата вече литература, периодичния печат и др.

[…]

Ολόκληρο η μελέτη εδώ: http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html